глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24

Старият Завет

Новият Завет

Лука 24 Верен (VBG)

1. А в първия ден на седмицата, много рано сутринта, те дойдоха на гроба, като носеха благоуханните масла, които бяха приготвили.

2. И намериха камъка преместен от гроба.

3. И като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус.

4. И когато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи.

5. И както бяха обзети от страх и навели лицата си към земята, мъжете им казаха: Защо търсите живия между мъртвите?

6. Няма Го тук, а възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

7. като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.

8. И те си спомниха думите Му.

9. И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други.

10. Това бяха Мария Магдалена и Йоана, и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.

11. А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.

12. А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя да лежат само саваните; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

13. И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на шестдесет стадия далеч от Ерусалим.

14. И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.

15. И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;

16. но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят.

17. И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

18. И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни?

19. И им каза: Кое? А те Му казаха: Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ;

20. как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.

21. А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това.

22. При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба

23. и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил жив.

24. И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели.

25. Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

26. Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?

27. И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.

28. И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.

29. Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях.

30. И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде.

31. Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях.

32. И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?

33. И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,

34. да казват: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.

35. А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

36. И когато говореха за това, Сам Иисус застана между тях и им каза: Мир вам!

37. А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

38. И Той им каза: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

39. Погледнете ръцете Ми и краката Ми – че Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.

40. И като каза това, им показа ръцете и краката Си.

41. Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?

42. И Му дадоха парче печена риба (и парче медена пита).

43. И взе и яде пред тях.

44. И им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите.

45. Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.

46. И им каза: Така е писано, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,

47. и че трябва да се проповядва покаяние и опрощаване на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим.

48. Вие сте свидетели на това.

49. И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе.

50. И ги заведе до едно място срещу Витания и вдигна ръцете Си и ги благослови.

51. И като ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе на небето.

52. И те Му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост;

53. и бяха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Амин.)