22. При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба
23. и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил жив.
24. И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели.
25. Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
26. Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?
27. И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.
28. И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.
29. Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях.
30. И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде.
31. Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях.
32. И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?
33. И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,
34. да казват: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.
35. А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.