20. как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.
21. А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това.
22. При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба
23. и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил жив.
24. И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели.
25. Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
26. Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?
27. И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.
28. И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.
29. Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях.
30. И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде.