Старият Завет

Новият Завет

Лука 13:6-18 Верен (VBG)

6. Каза и тази притча: Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

7. И каза на лозаря: Ето, три години, откакто идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я; защо да изтощава земята?

8. А той в отговор му каза: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор;

9. и ако след това даде плод – добре, ако ли не – ще я отсечеш.

10. И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

11. и ето, една жена, която имаше дух на немощ от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

12. А Иисус, като я видя, я повика и ѝ каза: Жено, освободена си от своята немощ.

13. И положи ръце на нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.

14. А началникът на синагогата, като недоволстваше от това, че Иисус изцели в събота, заговори и каза на множеството: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден.

15. А Господ му отговори и каза: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или магарето си от яслите и не го ли завежда да го напои?

16. А тази жена, като дъщеря на Авраам, която Сатана е държал вързана цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден?

17. И като каза това, всичките Му противници бяха засрамени и цялото множество се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.

18. Тогава каза: На какво прилича Божието царство? И с какво да го сравня?

Прочетете пълната глава Лука 13