1. А един човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот
2. и задържа от полученото със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите.
3. А Петър каза: Анание, защо Сатана изпълни сърцето ти, за да излъжеш Светия Дух и да задържиш от стойността на нивата?
4. Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоята власт? Защо намисли това нещо в сърцето си? Ти излъга не хора, а Бога.
5. И Анания, като чу тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
6. И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха.
7. И като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото.
8. И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя каза: За толкова.
9. А Петър каза: Защо се съгласихте да изкушите Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са при вратата и ще изнесат и теб.
10. И тя начаса падна до краката му и издъхна. И когато младежите влязоха, я намериха мъртва; изнесоха я и я погребаха до мъжа є.
11. И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.
12. И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа и те всички бяха единодушно в Соломоновата зала;
13. а от другите никой не смееше да се присъедини към тях. Но народът ги величаеше
14. и все повече вярващи в Господа се прибавяха, множества от мъже и жени,
15. така че изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, че като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.
16. Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим, които носеха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха.
17. Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него, а именно сектата на садукеите, станаха и се изпълниха със завист,
18. сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.
19. Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза:
20. Идете, застанете в храма и говорете на народа всичките думи на този живот.
21. И те, като чуха това, влязоха на разсъмване в храма и поучаваха. А първосвещеникът и онези, които бяха с него, дойдоха и като свикаха Синедриона и цялото старейшинство на израилевите синове, пратиха в тъмницата, за да доведат апостолите.
22. Но когато служителите отидоха, не ги намериха в тъмницата и се върнаха, и известиха, като казаха:
23. Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражарите да стоят вън при вратата, но като отворихме, не намерихме никого вътре.
24. А когато първосвещеникът, началникът на храмовата стража и главните свещеници чуха тези думи, бяха в недоумение какво ще последва от това.
25. Но дойде някой и им извести: Ето, мъжете, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.
26. Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги убият с камъни.
27. И като ги доведоха, ги поставиха пред Синедриона и първосвещеникът ги попита, като каза:
28. Не ви ли заповядахме строго да не поучавате в това име? Но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек!
29. А Петър и апостолите в отговор казаха: На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на хората.
30. Бог на бащите ни възкреси Иисус, когото вие убихте, като Го приковахте на дърво.
31. Него Бог с десницата Си възвиси за Княз и Спасител, за да даде покаяние на Израил и опрощаване на греховете.
32. И ние сме Негови свидетели за тези неща и Светият Дух, когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.
33. А те, като чуха това, се късаха от яд и възнамеряваха да ги убият.
34. Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да отведат апостолите навън за малко време;
35. а на тях каза: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези хора.
36. Защото преди известно време въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже. Той беше убит и всички, които го следваха, се разпиляха и изчезнаха.
37. След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването и повлече след себе си доста народ; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
38. И сега ви казвам, оттеглете се от тези хора и ги оставете, защото, ако това намерение или това дело е от хора, ще се провали;
39. но ако е от Бога, няма да можете да го провалите. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.
40. И те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, им заповядаха да не говорят в Името на Иисус и ги пуснаха.
41. А те си отидоха от Синедриона радостни, че са били удостоени да претърпят опозоряване за Иисусовото Име.
42. И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Иисус е Христос.