глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28

Старият Завет

Новият Завет

Деяния 14 Верен (VBG)

1. А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.

2. Но отхвърлилите вярата юдеи подбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята.

3. Но те пак останаха доста време, като говореха дързостно за Господа, който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

4. И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други – с апостолите.

5. И когато и езичниците, и юдеите с техните началници се опитаха да ги опозорят и да ги убият с камъни,

6. те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,

7. и там благовестваха.

8. А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката си, недъгав от рождението си, който никога не беше ходил.

9. Той слушаше Павел, като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,

10. каза със силен глас: Стани на краката си! И той скочи и ходеше.

11. А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас на ликаонски: Боговете са слезли при нас в човешки образ!

12. И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител.

13. А жрецът на Зевс, чийто храм беше пред града, доведе юнци и донесе венци при портите и заедно с множествата се канеше да принесе жертва.

14. Като чуха това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и скочиха сред народа, като извикаха:

15. Мъже, защо правите това? И ние сме хора със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, който е направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях;

16. който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,

17. макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ни е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ни с храна и радост.

18. И като говореха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва.

19. Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павел с камъни и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.

20. Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града; и на другия ден отиде с Варнава в Дервия.

21. И след като проповядваха благовестието в този град и направиха много ученици, пак се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,

22. като утвърждаваха душите на учениците и ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много страдания трябва да влезем в Божието царство.

23. И след като им поставиха старейшини във всяка църква и се помолиха с пост, ги препоръчаха на Господа, в когото бяха повярвали.

24. И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

25. и след като проповядваха словото в Перга, слязоха в Аталия.

26. Оттам отплаваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което бяха изпълнили.

27. И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил вратата на вярата за езичниците.

28. И там останаха доста време с учениците.