17. Но за да не се разнася повече между народа, нека строго да ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това Име.
18. И те ги повикаха и им заповядаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Името на Иисус.
19. Но Петър и Йоан в отговор им казаха: Правилно ли е пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога – вие отсъдете;
20. защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.
21. А те, като ги заплашиха още повече, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат заради народа, защото всички славеха Бога за станалото.
22. Защото човекът, върху когото се извърши това знамение на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
23. И когато ги пуснаха, те отидоха при своите и известиха всичко, което им бяха казали главните свещеници и старейшините.
24. А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владетелю, Ти си Бог, който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях.
25. Ти чрез Светия Дух и чрез устата на баща ни Давид, Твоя слуга, си казал: „Защо се разяряваха езичниците и народите намисляха суети?
26. Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“
27. Защото наистина против Твоя свят Слуга Иисус, когото Ти си помазал, се събраха в този град и Ирод, и Пилат Понтийски с езичниците и народа на Израил,