4. И те всички се изпълниха със Свети Дух и започнаха да говорят други езици, както Духът им даваше да говорят.
5. А в Ерусалим се намираха юдеи, богобоязливи мъже от всеки народ под небето.
6. И като се чу този шум, се събра една навалица; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.
7. И всички, смаяни и учудени, си говореха помежду си: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни?
8. Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?
9. Партяни, мидяни и еламити, жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия,
10. Фригия и Памфилия, на Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, посетители от Рим, и юдеи, и прозелити,
11. критяни и араби ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела.
12. И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това?
13. А други се присмиваха и казваха: Те са се напили със сладко вино.
14. А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и започна да им говори: Юдеи и всички, които живеете в Ерусалим, нека това ви стане известно и внимавайте в моите думи.
15. Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е третият час на деня;