4. И като ходеха по градовете, им предаваха наредбите, определени от апостолите и старейшините в Ерусалим, за да ги пазят.
5. Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.
6. И апостолите преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;
7. и като дойдоха до Мизия, се опитаха да отидат във Витиния, но Иисусовият Дух не им позволи.
8. И като отминаха Мизия, слязоха в Троада.
9. И през нощта на Павел му се яви видение: един македонец стоеше и го молеше, като казваше: Ела в Македония и ни помогни!
10. И след като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключението, че Господ ни е призовал да им проповядваме благовестието.
11. И така, като отплавахме от Троада, се отправихме право към Самотрак, а на следващия ден – към Неапол,
12. а оттам – към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град преседяхме няколко дни.
13. А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че е място за молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.