23. И като ги биха много, ги хвърлиха в тъмница и поръчаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;
24. който, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и здраво стегна краката им в клада.
25. Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха.
26. И изведнъж стана голямо земетресение, така че основите на тъмницата се поклатиха, и веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха.
27. И началникът на тъмницата, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.
28. Но Павел извика със силен глас и каза: Не прави на себе си никакво зло, защото всички сме тук.
29. А той поиска светилник, скочи вътре и разтреперен падна пред Павел и Сила;
30. и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?
31. А те казаха: Повярвай в Господ Иисус (Христос) и ще се спасиш – ти и домът ти.
32. И говориха Господното слово на него и на всички, които бяха в дома му.
33. И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните, и незабавно се кръсти – той и всичките негови.
34. И като ги заведе в къщата си, им сложи трапеза; и се зарадва, тъй като беше повярвал в Бога с целия си дом.
35. А когато се разсъмна, градските съдии изпратиха съдебните служители да кажат: Пусни онези хора.
36. И началникът на тъмницата съобщи на Павел тези думи: Градските съдии са пратили да ви пуснем, затова сега излезте и си идете с мир.
37. Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни – и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Не така, но нека те сами дойдат и ни изведат!