17. Тя вървеше след Павел и нас и викаше, като казваше: Тези хора са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.
18. И тя правеше това много дни. Но понеже много дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в Името на Иисус Христос да излезеш от нея. И той излезе в същия час.
19. А когато господарите є видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.
20. И като ги доведоха при градските съдии, казаха: Тези хора са юдеи и смущават града ни,
21. и проповядват обичаи, каквито на нас, като римляни, не ни е позволено нито да приемаме, нито да спазваме.
22. Тогава множеството се надигна срещу тях, а градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.
23. И като ги биха много, ги хвърлиха в тъмница и поръчаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;
24. който, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и здраво стегна краката им в клада.
25. Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха.
26. И изведнъж стана голямо земетресение, така че основите на тъмницата се поклатиха, и веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха.
27. И началникът на тъмницата, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.
28. Но Павел извика със силен глас и каза: Не прави на себе си никакво зло, защото всички сме тук.
29. А той поиска светилник, скочи вътре и разтреперен падна пред Павел и Сила;
30. и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?
31. А те казаха: Повярвай в Господ Иисус (Христос) и ще се спасиш – ти и домът ти.