11. А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас на ликаонски: Боговете са слезли при нас в човешки образ!
12. И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител.
13. А жрецът на Зевс, чийто храм беше пред града, доведе юнци и донесе венци при портите и заедно с множествата се канеше да принесе жертва.
14. Като чуха това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и скочиха сред народа, като извикаха:
15. Мъже, защо правите това? И ние сме хора със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, който е направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях;
16. който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,
17. макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ни е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ни с храна и радост.
18. И като говореха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва.
19. Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павел с камъни и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.
20. Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града; и на другия ден отиде с Варнава в Дервия.
21. И след като проповядваха благовестието в този град и направиха много ученици, пак се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,
22. като утвърждаваха душите на учениците и ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много страдания трябва да влезем в Божието царство.
23. И след като им поставиха старейшини във всяка църква и се помолиха с пост, ги препоръчаха на Господа, в когото бяха повярвали.
24. И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;