1. И сам аз, Павел, ви моля с кротостта и нежността на Христос – аз, който съм смирен, когато съм между вас, но когато отсъствам, ставам смел към вас –
2. моля ви, когато съм при вас, да не се принудя да употребя смелост с онази увереност, с която мисля да се одързостя срещу някои, които считат, че ние постъпваме плътски.
3. Защото, макар и да живеем в плът, ние не воюваме по плът.
4. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, а са силни пред Бога за събаряне на крепости.
5. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос.
6. И сме готови да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.
7. Погледнете това, което е пред очите ви! Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, нека размисли още веднъж в себе си, че както той е Христов, така и ние сме Христови.
8. Защото, ако бих се похвалил малко повече с нашата власт, която Господ ни даде за вашето изграждане, а не за вашето разрушение, не бих се засрамил.
9. Но нека не изглежда така, като че желая да ви плаша с писмата си.
10. Понеже – казват някои – писмата му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето – нищожно.
11. Такъв нека има предвид това, че каквито сме на думи в писмата си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.
12. Защото не смеем да се причисляваме или да се сравняваме с някои от онези, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.
13. Но ние няма да се похвалим извън мярката, а според мярката на областта, която Бог ни е определил като мярка, която да достигне дори до вас.
14. Защото ние не се простираме прекалено надалеч, като че ли не сме били достигали до вас, защото и до вас достигнахме с Христовото благовестие;
15. и не се хвалим с това, което е извън нашата мярка, тоест с чужди трудове, но имаме надежда, че с растежа на вашата вяра ние, според областта си за работа, ще се възвеличим още повече между вас,
16. така че да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с извършеното в чужда област.
17. А „който се хвали, с Господа да се хвали.“
18. Защото не е одобрен този, който препоръчва сам себе си, а този, когото Господ препоръчва.