28. Но ако все пак се ожениш, не съгрешаваш; и ако една девица се омъжи, не съгрешава. Но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.
29. Това казвам, братя, че времето е кратко. Затова отсега нататък тези, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;
30. и онези, които плачат – като че не плачат; които се радват – като че не се радват; които купуват – като че не притежават;
31. и които си служат със света – като че не са предадени на него; защото сегашното състояние на този свят преминава.
32. А аз желая вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за това, което е Господно – как да угажда на Господа;
33. а жененият се грижи за това, което е световно – как да угажда на жена си.
34. Има разлика между жена и девица: неомъжената се грижи за това, което е Господно – да бъде свята и в тяло, и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно – как да угажда на мъжа си.
35. И това казвам за ваша собствена полза – не за да ви сложа оглавник, а заради благоприличието и за да постоянствате в Господа, без да се отвличате.
36. Но ако някой мисли, че постъпва нередно със своята девица, ако є е преминала цветущата възраст, и ако трябва да стане така, нека прави каквото иска; не съгрешава; нека се женят.
37. Но този, който стои твърд в сърцето си, като не бива принуден, а има власт над волята си, и е решил това в сърцето си – да запази своята девица – прави добре.
38. Така че този, който омъжи девицата си, прави добре; а който не я омъжи, прави по-добре.
39. Жената е обвързана дотогава, докогато е жив мъжът є; но ако мъжът є умре, е свободна да се омъжи за когото иска, но само в Господа.
40. Но по мое мнение, по-щастлива е, ако си остане така. А мисля, че и аз имам Божия Дух.