3. да думат на свещениците които бяха в дома на Господа Саваота, и на пророците, и да рекат: Да плача ли в петия месец, като се отделя както вече направих толкоз години?
4. И стана слово от Господа Саваота към мене и рече:
5. Говори на всичките люде на таз земя, и на свещениците, и кажи: Когато постехте и сетувахте в петия и в седмия месец в седемдесетте тези години, наистина за мене ли постехте?
6. И когато ядяхте и когато пиехте, не ядяхте ли и пиехте за себе си?
7. Не са ли тези думите които Господ говори чрез предишните пророци когато Ерусалим бе населен и в благоденствие, и градовете му около него, когато се населяваше южната и полянската страна?
8. И стана слово Господне към Захария, и рече:
9. Така говори Господ Саваот и рече: Съдете съд истинен, и правете милост и щедроти всеки на брата си;
10. и не насилствувайте вдовицата, и сирачето, чужденеца, и сиромаха; и никой от вас да не съвещава зло в сърдцето си против брата си.
11. Но не рачиха да внимават, и обърнаха плещи непокорливи, и направиха ушите си тежки за да не слушат.