глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14

Старият Завет

Новият Завет

Захария 7 Цариградски (BG1871)

1. И в четвъртата година на царя Дария стана слово Господне към Захария, в четвъртия ден на деветия месец, на Хаслев,

2. като проводиха в дома Божий Сарасара, и Регемелеха, и человеците им да се помолят на Господа,

3. да думат на свещениците които бяха в дома на Господа Саваота, и на пророците, и да рекат: Да плача ли в петия месец, като се отделя както вече направих толкоз години?

4. И стана слово от Господа Саваота към мене и рече:

5. Говори на всичките люде на таз земя, и на свещениците, и кажи: Когато постехте и сетувахте в петия и в седмия месец в седемдесетте тези години, наистина за мене ли постехте?

6. И когато ядяхте и когато пиехте, не ядяхте ли и пиехте за себе си?

7. Не са ли тези думите които Господ говори чрез предишните пророци когато Ерусалим бе населен и в благоденствие, и градовете му около него, когато се населяваше южната и полянската страна?

8. И стана слово Господне към Захария, и рече:

9. Така говори Господ Саваот и рече: Съдете съд истинен, и правете милост и щедроти всеки на брата си;

10. и не насилствувайте вдовицата, и сирачето, чужденеца, и сиромаха; и никой от вас да не съвещава зло в сърдцето си против брата си.

11. Но не рачиха да внимават, и обърнаха плещи непокорливи, и направиха ушите си тежки за да не слушат.

12. Ей, те направиха сърдцето си адамант та да не слушат закона и думите които Господ Саваот проводи с Духа си чрез предишните пророци; за то дойде гняв велик от Господа Саваота.

13. За то, както той викна, и те не слушаха, така те викнаха и аз не слушах, говори Господ Саваот,

14. но ги разпръснах като с вихрушка във всичките народи които те не познаваха. И мястото запустя вслед тях, щото нямаше кой да заминва ни кой да се връща; и направиха желателната земя запустение.