Старият Завет

Новият Завет

Захария 4:7-14 Цариградски (BG1871)

7. Що си ти, горо велика, Пред Зоровавела?- Поле! И ще изнесе върхния камик С възклицание: Благодат, благодат нему!

8. И стана слово Господне към мене, и рече:-

9. Ръцете на Зоровавела туриха основанието на този дом; И ръцете му ще го свършат; И ще познаеш че Господ на Силите ме проводи при вас.

10. Защото кой презря деня на малките работи? Известно ще се зарадват тези седем, И ще видят оловния правомер в ръката на Зоровавела: Те са очите Господни, Които тичат през всичката земя.

11. Тогаз отговорих та му рекох: Що са тези двете маслини отдясно на светилника и отляво му?

12. И отговорих втори път та му рекох: Що са двете ветви на маслините които през двете златни цеви испразднуват из себе си елея като злато?

13. И каза ми и рече: Не познаваш ли що са те? и отговорих: Не, господарю мой.

14. Тогаз рече: Те са двамата помазани които предстояват при Господа на всичката земя.

Прочетете пълната глава Захария 4