4. След него вика глас: Гърми с гласа на величието си, И като се чуе гласът му, няма да ги възпре.
5. Бог гърми чудно с гласа си: Прави величествия които не разумяваме.
6. Защото говори към снега: Бъди на земята, - И към буйния дъжд, и към силните си дъждове.
7. Запечатва ръката на всякого человека, Щото всичките человеци които са негово дяло да разумяват.
8. А зверовете влазят в пещерите И лежат на местата си.
9. От юг иде вихрушката, А студът от север.
10. От духането Божие се дава лед, И ширината на водите се стеснява.
11. А ведрината изгонва гъстия облак: Виделината му разпилява облаците;
12. И те се носят наоколо под наставлението му, За да правят всичко що им заповядва По лицето на обитаемата земя;
13. И докарва ги или за наказание, Или за земята си, или за милост.
14. Слушай това, Иове: Стой та размисли Божиите чудеса.
15. Разумяваш ли как ги нарежд Бог, И прави да сияе святкането на облака му?
16. Разумяваш ли равновесието на облаците, чудесата на Съвършенаго в знанието?
17. Как биват дрехите ти топли Когато упокоява земята чрез юга?
18. Прострял ли си с него твърдта, Силна както леяно огледало?