22. Дигаш ме, възкачаш ме на вятъра, И стопяваш ме до сущ.
23. Зная наистина че ще ме докараш до смърт И в дома определения за всеки жив.
24. Но Той няма да простре ръка в развалините Ако викат когато погубя.
25. Не плаках ли аз за оногоз който бе в жестоките дни? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26. Когато очаквах доброто, тогаз дойде злото; И когато ожидавах виделината, тогаз дойде тъмнината.
27. червата ми възвряха и не си починаха: Скърбни дни ме стигнаха.
28. Ходих почернял, не от слънце: Станах, виках в събрание.
29. Станах брат на чакалите И другар на камилоптиците.
30. Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от пламенение;
31. И китарата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.