Старият Завет

Новият Завет

Йов 30:20-31 Цариградски (BG1871)

20. Викам към тебе, и не ми отговаряш Стоя, и не поглеждаш към мене.

21. Обърнал си се жесток към мене; С крепката си ръка ми враждуваш:

22. Дигаш ме, възкачаш ме на вятъра, И стопяваш ме до сущ.

23. Зная наистина че ще ме докараш до смърт И в дома определения за всеки жив.

24. Но Той няма да простре ръка в развалините Ако викат когато погубя.

25. Не плаках ли аз за оногоз който бе в жестоките дни? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

26. Когато очаквах доброто, тогаз дойде злото; И когато ожидавах виделината, тогаз дойде тъмнината.

27. червата ми възвряха и не си починаха: Скърбни дни ме стигнаха.

28. Ходих почернял, не от слънце: Станах, виках в събрание.

29. Станах брат на чакалите И другар на камилоптиците.

30. Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от пламенение;

31. И китарата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.

Прочетете пълната глава Йов 30