2. И наистина в какво можеше да ме ползува силата на ръцете им От които крепостта е изчезнала?
3. От нямане и глад бяха постали: Бягаха в безводна земя, тъмна, пуста, и опустошена;
4. И между храстията късаха слез, И коренете на смерчията за своя храна.
5. Бяха изпъдени измежду человеците: Викаха върх тях като върх крадци.
6. Живееха в стръмнините на дебрите, В дупките на земята и на канарите.
7. Ревяха между храстията: Под трънете се събираха:
8. Безумни и безчестни, Изгонени бидоха из земята.
9. А сега аз им съм песен, Още им съм и преговорка.
10. Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят на лицето ми.
11. Понеже Бог съсипва преимуществото ми и ме смири, Хвърлиха и те уздата пред мене.
12. Отдясно стават щенетата, Тласкат нозете ми, И приготовят против мене пагубните пътища.
13. Развалят пътя ми, Умножават злощастието ми: Няма за мене помощник против тях.