14. Идат като през широк пролом, като силно наводнение: Под развалините нападат върх мене.
15. Обърнаха се ужаси върх мене. Гонят душата ми като вятър; И благополучието ми преминва като облак.
16. И сега душата ми се изля в мене: Скърбни дни ме постигнаха.
17. През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18. От върлата сила на болестта ми измени се дрехата ми; Стяга ме както ошийникът на хитона ми.
19. Хвърли ме в калта; И заприличах на пръст и на прах.
20. Викам към тебе, и не ми отговаряш Стоя, и не поглеждаш към мене.
21. Обърнал си се жесток към мене; С крепката си ръка ми враждуваш: