Старият Завет

Новият Завет

Йов 23:5-17 Цариградски (BG1871)

5. Познал бих думите които би ми той отговорил, И разумял бих що щеше да ми рече!

6. Да ли с голяма сила щеше да се препира с мене? Не! но щеше да тури в мене сила.

7. Тогаз можеше праведният да се разговори с него; И аз бих се освободил за всегда от Съдията си.

8. Ето, отхождвам напред, но няма го, И назад, но го не виждам,

9. Наляво, дето работи, но не мога да го видя: Крие се надясно, и го не виждам.

10. Знае обаче пътя ми: изкусил ме е: Ще изляза като злато.

11. Ногата ми хвана стъпките му: Упазих пътя му и не се уклоних

12. От заповедта на устните му, и не се оттеглих назад. Съхраних думите на устата му повече от нуждната си храна.

13. Но той е в едно намерение; и кой може да го отвърне? И което желае душата му прави.

14. Защото върши което ми е определено; И много таквиз има у него.

15. За това ужасавам се от лицето му: Размишлявам, и треперя от него.

16. Защото Бог умекчи сърдцето ми, И Всесилний ме ужаси;

17. Понеже не бидох отсечен преди тъмнината, И не скри мрака от лицето ми.

Прочетете пълната глава Йов 23