3. чух укорителното обличение против мене; И духът на разума ме кара да отвещая.
4. Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен человек на земята,
5. че тържеството на нечестивите е маловременно, И радостта на лицемера е минутна?
6. И величието му, ако възлезе на небеса, И главата му ако стигне до облаците,
7. Ще се изрине за всегда както лайното му: Които са го гледали ще говорят: Де е онзи?
8. Ще отлети като сън и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9. Окото което го е гледало не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10. Синовете му ще поискат добрата воля на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11. Костите му са пълни с съгрешенията на младините му; И ще лежат с него в пръстта.
12. Ако и да е сладка злината в устата му, Та я крие под езика си,
13. И я жали и не я оставя, Но я държи всред небцето си,
14. То пак храната му ще се измени в утробата му, Жлъч от аспиди ще стане у вътрешностите му.
15. Богатството което е погълнал, ще го избълва; Бог ще го изтръгне из търбуха му.
16. Яд от аспиди ще суче: Ехиднин език ще го умъртви.
17. Няма да види утоките, Реките с порои от мед и масло.
18. Това за което се трудим ще го даде назад. И няма да го погълне: Според имота ще стане отдаването му; И няма да се зарадва.
19. Защото угнети сиромасите и ги остави: Грабна дом който не бе съградил.