12. Ако и да е сладка злината в устата му, Та я крие под езика си,
13. И я жали и не я оставя, Но я държи всред небцето си,
14. То пак храната му ще се измени в утробата му, Жлъч от аспиди ще стане у вътрешностите му.
15. Богатството което е погълнал, ще го избълва; Бог ще го изтръгне из търбуха му.
16. Яд от аспиди ще суче: Ехиднин език ще го умъртви.
17. Няма да види утоките, Реките с порои от мед и масло.
18. Това за което се трудим ще го даде назад. И няма да го погълне: Според имота ще стане отдаването му; И няма да се зарадва.
19. Защото угнети сиромасите и ги остави: Грабна дом който не бе съградил.
20. Наистина няма да познае упокоение в себе си: Не ще упази нищо от пожеланите си.
21. Няма да му остане нищо за храна; За то доброто му не ще бъде трайно.