1. И отговори Софар Нааматецът та рече: -
2. Заради това ме карат мислите ми да отговоря, И затова бързам:
3. чух укорителното обличение против мене; И духът на разума ме кара да отвещая.
4. Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен человек на земята,
5. че тържеството на нечестивите е маловременно, И радостта на лицемера е минутна?
6. И величието му, ако възлезе на небеса, И главата му ако стигне до облаците,
7. Ще се изрине за всегда както лайното му: Които са го гледали ще говорят: Де е онзи?
8. Ще отлети като сън и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9. Окото което го е гледало не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10. Синовете му ще поискат добрата воля на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.