7. Ето, извиквам: Неправда! но няма кой да ме чуе: Викам, но никакъв съд.
8. Преградил е пътя ми, и не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми.
9. Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10. Погубил ме е от всякъде, и отивам, И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11. И разпалил е против мене яростта си, И счита ме като един от враговете си.
12. Пълковете му дойдоха наедно Та приготвиха пътя си против мене, И разположиха се в стан около шатъра ми.
13. Отдалечил е от мене братята ми; И които ме знаеха станаха за мене съвсем чужди.
14. Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15. Които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд: Странен станах в очите им.
16. Викам слугата си, и не отговаря: С устата си му се моля.
17. Диханието ми стана странно на жена ми, Тъй и моленията ми на чадата на майчината ми утроба.
18. И самите малки деца ме презряха: Когато ставам говорят против мене.
19. Всичките ми тайни приятели се погнусиха от мене; И онези които възлюбих обърнаха се против мене.
20. Костите ми залепнаха за кожата ми и за плътта ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21. Помилвайте ме, помилвайте ме, вие приятели мои! Защото ръка Божия се допря до мене.
22. Защо ме гоните както и Бог, И не се насищате от плътта ми?