1. Диханието ми чезне, Дните ми гаснат, За мене вече гробищата остават.
2. Няма ли присмиватели при мене? И не пренощува ли окото ми в огорченията им?
3. Тури, моля, поръчник за мене при себе си: Кой би плеснал ръка с мене?
4. Защото си скрил сърдцето им от разумност, За това не ще ги възвисиш.
5. Който предава приятели на грабеж, Очите на чадата му ще изтаят.
6. И постави ме притча на людете; И укор станах аз пред тях.
7. И отстъпиха очите ми от скърб, И всичките ми удове станаха като сянка.