15. Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16. Лицето ми подпухна от плач, И смъртна сянка има върху клепачите ми,
17. Ако и да няма неправда в ръцете ми, И молитвата ми е чиста.
18. О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми място да няма.
19. И сега, ето, свидетелят ми е на небето, И свидетелството ми в височините.
20. Приятелите ми са които ми се присмиват: Окото ми рони сълзи към Бога.
21. Ах, да бе възможно да се съди някой с Бога Както человек с ближния си!