11. Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхнува,
12. Така человек ляга, и не става вече: Доде небесата не прейдат те няма да се събудят, И няма да станат от съна си.
13. О, дано беше ме скрил ти в гроба, Да беше ме покрил доде премине гневът ти. Да беше ми определил срок, и тогаз да би ме поменал!
14. Ако умре человек, ще оживее ли? През всичките дни на воинствуванието си ще чакам Доде дойде променението ми.
15. Ще повикнеш, и аз ще ти се обадя: Ще имаш пожелание към делото на ръцете си.