1. Роденият от жена человек е кратковременен И пълен с смущение.
2. Прозябава като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се спира.
3. И върх такъв ли отваряш очите си, И ме караш на съд с тебе?
4. Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5. Понеже дните му са определени, числото на месеците му е у тебе, Ти си положил пределите му които не може да надмине,
6. Отвърни се от него за да си почине, Доде като наемник доизкара деня си.
7. Защото за дървото има надежда че, ако се отсече, пак ще прозябне, И че младокът му няма да изчезне;