1. Тогаз се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя на червено Море, както ми говори Господ; и много дни ходихме около гората Сиир.
2. и каза ми Господ и рече:
3. Стига ви да ходите около тази гора: върнете се към север.
4. И заповядай на людете и кажи: Ще заминете през пределите на братята си синовете Исавови, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас; за то внимайте добре:
5. да не сторите бран с тях, понеже няма да ви дам от земята им нито една стъпка на нога, защото на Исава дадох гората Сиир в наследие.
6. С сребро ще купувате от тях храна да ядете, още и вода с сребро ще купувате от тях да пиете;
7. защото Господ Бог твой благослови те въ всичките дела на ръцете ти: познава пътуванието ти през тази голяма пустиня: в тези четиридесет години Господ Бог твой беше с тебе: не си останал оскуден от нищо.
8. И като минахме покрай нашите братя Исавовите синове, които живееха в Сиир, през пътя на полето от Елат и от Есион-гавер, върнахме се та минахме през пътя на Моавовата пустиня.
9. И рече ми Господ: Да не досадите на Моавците, нито да направите бран с тях, защото няма да ти дам от земята им наследие, понеже на Лотовите синове дадох Ар за наследие.
10. (А по-напред живееха в нея Емимите, люде велики и многочислени, и високи като Енакимите,
11. които и те се считаха исполини както Енакимите; но Моавците ги именуват Емими.
12. И в Сиир живееха Хореяните по-напред; но Исавовите синове ги превзеха, и изтребиха ги от лицето си, и населиха се вместо тях, както направи Израил в земята на своето наследие която им даде Господ.)
13. Станете сега та преминете потока Заред. И преминахме потока Заред.
14. И дните в които пътувахме от Кадис-варни доде преминахме потока Заред бяха тридесет и осем години, доде изчезна всичкият род на ратниците мъже изсред стана както им се кле Господ.
15. Още ръката Господня беше против тях за да ги изтреби изсред стана доде изчезнаха.
16. И като изчезнаха всичките ратни мъже които умираха отсред людете,
17. говори ми Господ и рече: