10. До кога, Боже, неприятелът ще хули? Всекога ли врагът ще презира името ти?
11. Защо теглиш назад ръката си и десницата си? Изтегли я изсред пазухата си и погуби ги.
12. А Бог е изначало Цар мой Който прави спасение всред земята.
13. Ти си раздвоил морето съ силата си: Ти си смазал главите на ламите въ водите:
14. Ти си строшил главите на Левиатана: Дал си го ястие на людете в пустинята:
15. Ти си разцепил източници и потоци: Изсушил си реки непресъхнували.
16. Твой е денят, и твоя нощта: Ти си приготвил виделината и слънцето:
17. Ти си положил всичките земни предели: Ти си направил лятото и зимата.
18. Помни това, че врагът похули Господа, И безумните люде презряха името ти.
19. Не предавай на зверовете душата на гъргорицата си: Живота на твоите нищи не забравяй за всякога.
20. Погледни на завета си; Защото се напълниха тъмните места на земята с жилища на насилие.
21. Да се не върне бедният назад посрамен: Сиромахът и нищият да хвалят името ти.
22. Стани, Боже, отсъди съдбата си: Помни укорението което ти прави безумният всеки ден.