1. (по Слав. 73) Масхил Асафов. Защо, Боже, негодуваш за всегда, И дими гневът ти против овците на паствата ти?
2. Помни събранието си което си придобил изначало, Жезъла на наследието си което си избавил, Гората тази Сион в която си се населил.
3. Дигни стъпките си към всегдашните запустения, Към всичкото зло което стори неприятелят в светилището.
4. Враговете ти рикаят всред събранието ти: Туриха хоругвите си хоругви.
5. Познати станаха както кога някой дигне топор Върх гъсти дървета.
6. Така сега тези ваяните му направи Събориха заеднъж с брадви и чукове.
7. Предадоха на огън светилището ти: Оскверниха жилището ти като го низринаха до земята.
8. Рекоха в сърдцето си: Да ги изтребим съвсем: Изгориха всичките Божии съборища по земята.
9. Знаменията наши не видим: няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога ще бъде това.