1. (по Слав. 73) Масхил Асафов. Защо, Боже, негодуваш за всегда, И дими гневът ти против овците на паствата ти?
2. Помни събранието си което си придобил изначало, Жезъла на наследието си което си избавил, Гората тази Сион в която си се населил.
3. Дигни стъпките си към всегдашните запустения, Към всичкото зло което стори неприятелят в светилището.
4. Враговете ти рикаят всред събранието ти: Туриха хоругвите си хоругви.