Старият Завет

Новият Завет

Псалми 74:1-12 Цариградски (BG1871)

1. (по Слав. 73) Масхил Асафов. Защо, Боже, негодуваш за всегда, И дими гневът ти против овците на паствата ти?

2. Помни събранието си което си придобил изначало, Жезъла на наследието си което си избавил, Гората тази Сион в която си се населил.

3. Дигни стъпките си към всегдашните запустения, Към всичкото зло което стори неприятелят в светилището.

4. Враговете ти рикаят всред събранието ти: Туриха хоругвите си хоругви.

5. Познати станаха както кога някой дигне топор Върх гъсти дървета.

6. Така сега тези ваяните му направи Събориха заеднъж с брадви и чукове.

7. Предадоха на огън светилището ти: Оскверниха жилището ти като го низринаха до земята.

8. Рекоха в сърдцето си: Да ги изтребим съвсем: Изгориха всичките Божии съборища по земята.

9. Знаменията наши не видим: няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога ще бъде това.

10. До кога, Боже, неприятелът ще хули? Всекога ли врагът ще презира името ти?

11. Защо теглиш назад ръката си и десницата си? Изтегли я изсред пазухата си и погуби ги.

12. А Бог е изначало Цар мой Който прави спасение всред земята.

Прочетете пълната глава Псалми 74