15. Дано ме не завлече стремлението на водите, Нито да ме погълне дълбината; И ровът дано не затвори устието си върх мене.
16. Послушай ме, Господи. Защото е блага твоята милост: Според многото твои щедроти погледни на мене;
17. И не скривай лицето си от раба си: Понеже съм в утеснение, скоро ме послушай.
18. Приближи се при душата ми, изкупи я: Поради враговете ми избави ме.
19. Ти знаеш укора ми, И срама ми, и безчестието ми: Пред тебе са всичките които ме притесняват.
20. Укор съкруши сърдцето ми, и страдам: А чаках да ме пожали някой, но няма никой, - И утешители, но не намерих.
21. И дадоха ми яд за ядене, И в жаждата ми напоиха ме с оцет.
22. Трапезата им пред тях да бъде сет, И вместо благоденствие примка.
23. Да потъмнеят очите им за да не видят; И гърбовете им сгърби винаги.
24. Излей на тях яростта си; И пламикът на гнева ти да ги постигне.
25. Селението им да бъде пусто; И в къщите им да няма кой да живее.