10. И плаках и изнурявах с пост душата си; Но то ми стана за укор.
11. И турих на себе си вретище за дреха, И станах им притча.
12. За мене приказват седещите при вратата, И станах песен на пияниците.
13. Но аз към тебе управям молитвата си, Господи, въ време благоприятно Боже, според голямата твоя милост послушай ме, Според истината на твоето спасение.
14. Избави ме от тинята за да не потъна: Да се избавя от онези които ме мразят, И от дълбините на водите.
15. Дано ме не завлече стремлението на водите, Нито да ме погълне дълбината; И ровът дано не затвори устието си върх мене.
16. Послушай ме, Господи. Защото е блага твоята милост: Според многото твои щедроти погледни на мене;
17. И не скривай лицето си от раба си: Понеже съм в утеснение, скоро ме послушай.
18. Приближи се при душата ми, изкупи я: Поради враговете ми избави ме.
19. Ти знаеш укора ми, И срама ми, и безчестието ми: Пред тебе са всичките които ме притесняват.
20. Укор съкруши сърдцето ми, и страдам: А чаках да ме пожали някой, но няма никой, - И утешители, но не намерих.
21. И дадоха ми яд за ядене, И в жаждата ми напоиха ме с оцет.
22. Трапезата им пред тях да бъде сет, И вместо благоденствие примка.
23. Да потъмнеят очите им за да не видят; И гърбовете им сгърби винаги.
24. Излей на тях яростта си; И пламикът на гнева ти да ги постигне.