1. (по Слав. 44) Първому певцу, върху Шошаним на Кореевите синове: Масхил: Песен на въжделение. Из сърдцето ми извира слово благо: Аз казвам делото си на Царя Езикът ми е тръст на скорописец.
2. Ти си по-красен от человеческите синове. Изля се благодат в устните ти. За то те благослови Бог въ век.
3. Препаши меча си на бедрото си, Силне, Съ славата си и с великолепието си.
4. И успявай в величеството си: езди За истина, и кротост, и правда; И десницата ти ще ти покаже страшни неща.
5. Стрелите ти са остри, И ще се забият в сърдцето на царските врагове: Люде под тебе ще паднат.
6. Твоят престол е, Боже, въ век века: Скиптърът на твоето царство е скиптър на правота.
7. Възлюбил си правда, и възненавидел си неправда, За това те помаза, Боже, твоят Бог С елей на радост повече от твоите съучастници.
8. На смирна и алой и касия благоухаят всичките ти дрехи. Из слоновите палати струните те развеселиха.
9. Дъщери на царе предстоят между твоите почтени: Царицата предстои отдясно тебе в злато Офирско.
10. чуй, дъщи, и виж, и приклони ухото си. И забрави народа си и дома на отца си: