7. Ще се радвам и ще се веселя за твоята милост; Защото си видял скърбта ми, Познал си душата ми като беше в утеснения,
8. И не си ме затворил в ръката на врага: Поставил си на ширина нозете ми.
9. Помилвай ме, Господи, защото съм утеснен: Изтая от скърб окото ми, Душата ми, и утробата ми.
10. Защото се изнури в тъга животът ми, И годините ми в стенания: От страданието ми изнемощя силата ми, И костите ми изтаяха.
11. На всичките си врагове станах укор, И най-вече на ближните си, И страх на познайниците си: Които ме гледаха по улиците бягаха от мене.
12. Забравен бидох от сърдцето на всичките като мъртъв: Станах като непотребен съсъд;
13. Защото чух злословието на мнозина: От всякъде страх: Когато се наговориха против мене Намислиха да отнемат живота ми.
14. Но аз на тебе, Господи, уповах: Рекох: Ти си Бог мой.
15. В ръцете ти са времената ми: Избави ме от ръката на враговете ми И от тези които ме гонят.
16. Направи да светне лицето ти върх раба ти: Спаси ме с милостта си.
17. Господи, да се не посрамя, Защото те призвах: Да се посрамят нечестивите, Да млъкнат в ад.
18. Да онемеят лъжливите устни Които говорят дързостливо против праведния, с гордост и презрение.