Старият Завет

Новият Завет

Псалми 109:4-16 Цариградски (BG1871)

4. За въздаяние на любовта ми враждебници ми са; А аз се моля.

5. И въздадоха ми зло за добро, И ненавист за любовта ми.

6. Постави нечестив над него; И противник да стои отдясно му

7. Когато се съди, да излезе повинен, И молитвата му да бъде в грях.

8. Да бъдат дните му малко Друг да вземе чина му.

9. Да бъдат синовете му сирачета. И жена му вдовица.

10. И да се скитат всякога синовете му, и да станат просеци, И да излязват из развалените си жилища да просят хляб.

11. Да впримчи заимодавецът всичкия му имот, И да разграбят чужденците трудовете му.

12. Да няма кой да простре милост към него, И да няма кой да пожали сирачетата му.

13. Внуците му да бъдат изтребени: В идещия род да се изглади името им.

14. Да се помене пред Господа беззаконието на бащите му; И грехът на майка му да се не изглади:

15. Да бъде всякога пред Господа За да изтреби от земята паметта им.

16. Защото си не науми да стори милост, Но погна человека нищ и сиромах За да умъртви съкрушения в сърдце.

Прочетете пълната глава Псалми 109