4. Скитаха се по пустинята в необитаем път. Не нахождаха град за население.
5. Бяха гладни и жедни: Душата им чезнеше в тях.
6. Тогаз викнаха към Господа в скърбта си; И ги избави от утесненията им;
7. И заведе ги през прав път За да идат в град за население.
8. Да песнословят Господу за неговата милост, И за чудесата му към человеческите синове.
9. Защото насити душа жадна, И душа гладна изпълни с добрини.
10. Те седяха в тъмнина и в смъртна сянка, Вързани съ скърб и с желязо,
11. Защото не се покориха на Божиите слова, И съвета на Вишнаго презряха.
12. За то смири сърдцето им с труд: Паднаха, и нямаше кой да им помогне.
13. Тогаз викнаха към Господа в скърбта си; И ги избави от утесненията им:
14. Изведе ги из тъмнината и из сянката на смъртта, И оковите им разкъса.
15. Да песнословят Господу за неговата милост, И за чудесата му към человеческите синове.
16. Защото съкруши медните врата, И железните вереи строши.
17. Безумните са в скърб за беззаконните си пътища И за неправдите си.
18. От всяко ястие се гнуси душата им, И приближават се до вратата на смъртта.
19. Тогаз викат към Господа в скърбта си; И спасява ги от утесненията им.
20. Проважда словото си и ги изцелява, И отървава ги от тлението им.