Старият Завет

Новият Завет

Псалми 102:8-22 Цариградски (BG1871)

8. Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Които свирепеят върх мене, кълнат се против мене.

9. Защото ядох пепел като хляб, И смесих със сълзи питието си,

10. Поради гнева ти и раздразнението ти: Защото си ме дигнал, и хвърлил си ме долу.

11. Дните ми са като сянка в уклонение. И аз изсъхнах като трева.

12. Но ти, Господи, във век пребиваваш, и паметта ти в род и род.

13. Ти ще станеш, ще се смилиш за Сион; Защото е време да го помилваш, Защото определеното време дойде.

14. Понеже рабите ти желаят каменете му, И милеят за пръстта му.

15. Тогаз езичниците ще се убоят от името Господне, И всичките земни царе от славата ти.

16. Когато Господ съгради Сион Ще се яви със славата си.

17. Ще пригледне на молитвата на запустените, И не ще да презре моленето им.

18. Това ще се напише за бъдещия род: И народът, който ще се създаде, ще хвали Господа.

19. Защото надникна от светата своя височина, От небето погледна Господ на земята,

20. За да чуе въздиханието на затворените, За да освободи осъдените на смърт:

21. За да възвестяват в Сион името на Господа, И хвалата му в Ерусалим;

22. Когато се съберат народите купно, И царствата за да работят Господу.

Прочетете пълната глава Псалми 102