1. (по Слав. 101) Молитва на скърбещия кога тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи послушай молитвата ми, И викането ми да дойде при тебе.
2. Не крий лицето си от мене: В деня на утеснението ми приклони към мене ухото си: В деня в който те призивам послушай ме скоро.
3. Защото изчезнаха като дим дните ми, И костите ми като храстие изсъхнаха.
4. Поразено е сърдцето ми и изсъхнало като трева, Щото забравих да ям хляба си.
5. От гласа на въздиханието ми, Костите ми прилепнаха за кожата ми
6. Уподобих се на неясит в пустиня: Станах като нощния вран в развалини.
7. Нямам сън, и съм като врабче, Усамотено на покрива на къщата.
8. Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Които свирепеят върх мене, кълнат се против мене.
9. Защото ядох пепел като хляб, И смесих със сълзи питието си,