8. Който придобива ум обича душата си; Който пази благоразумие ще намери добро.
9. Лъжливий свидетел няма да остане ненаказан; И който говори лъжи ще погине.
10. Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на раб да властвува над началници.
11. Благоразумието на человека възпира яростта му; И слава му е да се не призира на престъплението.
12. Гневът на царя е като рикание на лъв, А благоволението му като роса на тревата.
13. Безумний син е погибел на отца си; И препирните на жена са непрестанно капане.
14. Дом и богатство се оставят наследие от отците; Но благоразумна жена от Господа се дава.
15. Ленността хвърля в дълбок сън; И мързелива душа ще е гладна.
16. Който пази заповедта съхранява душата си; А който презира пътищата си ще погине.
17. Който помилва сиромаха заима Господу; И той ще му въздаде въздаянието му.
18. Наказвай сина си додето има надежда; Но не подигай душата си да го умъртвиш.
19. Яростний ще вземе наказание; Защото и да го освободиш трябва пак истото да направиш.
20. Слушай съветване и приемай поучение, За да станеш мъдър в сетнините си.
21. Има много мисли в сърдцето на человека; Но съветът Господен, той ще остане твърд.
22. Милостта на человека е чест нему: И сиромахът е по-добър от лъжеца.
23. Страхът Господен донося живот; И който го има ще си ляга наситен: Зло не ще да срещне.
24. Ленивий затопява ръката си в блюдото, И не ще нито в устата си да я върне.
25. Ако биеш присмивателя, простият е стане внимателен; И ако обличиш благоразумния, ще научи знание.