Старият Завет

Новият Завет

Притчи 19:3-17 Цариградски (BG1871)

3. Безумието на человека изкривява пътя му; И сърдцето му негодува против Господа.

4. Богатството притуря много приятели; А сиромахът бива оставен от приятеля си.

5. Лъжливий свидетел няма да остане ненаказан; И който говори лъжи няма да избегне.

6. Мнозина търсят лицето на щедрия; И всеки е приятел на даващия дарове.

7. Сиромаха го мразят всиките му братя, - Колко повече ще отбягват от него приятелите му! – Той тича след думи които няма да се изпълнят.

8. Който придобива ум обича душата си; Който пази благоразумие ще намери добро.

9. Лъжливий свидетел няма да остане ненаказан; И който говори лъжи ще погине.

10. Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на раб да властвува над началници.

11. Благоразумието на человека възпира яростта му; И слава му е да се не призира на престъплението.

12. Гневът на царя е като рикание на лъв, А благоволението му като роса на тревата.

13. Безумний син е погибел на отца си; И препирните на жена са непрестанно капане.

14. Дом и богатство се оставят наследие от отците; Но благоразумна жена от Господа се дава.

15. Ленността хвърля в дълбок сън; И мързелива душа ще е гладна.

16. Който пази заповедта съхранява душата си; А който презира пътищата си ще погине.

17. Който помилва сиромаха заима Господу; И той ще му въздаде въздаянието му.

Прочетете пълната глава Притчи 19