Старият Завет

Новият Завет

Притчи 19:11-22 Цариградски (BG1871)

11. Благоразумието на человека възпира яростта му; И слава му е да се не призира на престъплението.

12. Гневът на царя е като рикание на лъв, А благоволението му като роса на тревата.

13. Безумний син е погибел на отца си; И препирните на жена са непрестанно капане.

14. Дом и богатство се оставят наследие от отците; Но благоразумна жена от Господа се дава.

15. Ленността хвърля в дълбок сън; И мързелива душа ще е гладна.

16. Който пази заповедта съхранява душата си; А който презира пътищата си ще погине.

17. Който помилва сиромаха заима Господу; И той ще му въздаде въздаянието му.

18. Наказвай сина си додето има надежда; Но не подигай душата си да го умъртвиш.

19. Яростний ще вземе наказание; Защото и да го освободиш трябва пак истото да направиш.

20. Слушай съветване и приемай поучение, За да станеш мъдър в сетнините си.

21. Има много мисли в сърдцето на человека; Но съветът Господен, той ще остане твърд.

22. Милостта на человека е чест нему: И сиромахът е по-добър от лъжеца.

Прочетете пълната глава Притчи 19