20. Строптивий в сърдце не намерва добро; И развращений в език пада в нещастие.
21. Който ражда безумен, за скърб му е; И отецът на глупавия радост не вижда.
22. Веселото сърдце е благотворно като лекарство; А унилий дух изсушава костите.
23. Нечестивий приема дар изпод пазуха За да изкриви пътищата на правосъдието.
24. Пред лицето на разумния е мъдростта: А очите на безумния са към краищата на земята.
25. Безумний син е тъга на отца си, И горкост на тази която го е родила.
26. Не е добро да се туря глоба на праведен, Ни да бие някой началниците за правото.
27. Който държи думите си умен е: Дълготъпеливий человек е благоразумен.