17. Приятел обича всякога; И брат се ражда за нуждно време.
18. человек оскуден от ум дава ръка, И става поручник за приятеля си.
19. Който обича прения обича съгрешения: Който прави високи вратата си търси пагуба.
20. Строптивий в сърдце не намерва добро; И развращений в език пада в нещастие.
21. Който ражда безумен, за скърб му е; И отецът на глупавия радост не вижда.
22. Веселото сърдце е благотворно като лекарство; А унилий дух изсушава костите.
23. Нечестивий приема дар изпод пазуха За да изкриви пътищата на правосъдието.
24. Пред лицето на разумния е мъдростта: А очите на безумния са към краищата на земята.
25. Безумний син е тъга на отца си, И горкост на тази която го е родила.
26. Не е добро да се туря глоба на праведен, Ни да бие някой началниците за правото.
27. Който държи думите си умен е: Дълготъпеливий человек е благоразумен.
28. И безумният, когато мълчи, счита се за мъдър, Който затваря устата си за разумен.