4. Езикът на сучещото залепна на небцето му от жажда: Децата поискаха хляб, и нема кой да им отреже.
5. Които ядяха нежни ястия, лежат в пътищата загинали: Възпитаниците в багреница пригърнаха гноището.
6. И наказанието за беззаконието на дъщерята на людете ми стана по-голямо от наказанието на греха на Содом, Който биде съсипан в едно мъгновение, без да са действували върх него человечески ръце.
7. Благородните й бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, По-червени на глед от рубини, - видът им като сапфир.
8. Зракът им почерня повече от сажди: не се познават по пътищата: Кожата им залепна за костите им: изсъхнаха, станаха като дърво.
9. По-благополучни бидоха умъртвените от меч, нежели умъртвените от глад; Защото тези изтаяват прободени от скъдост на произведения на ниви.
10. Ръцете на милосердите жени свариха чадата си: Станаха им ястие в съкрушението на дъщерята на людете ми.
11. Господ свърши яростта си, изля пламика на гнева си, И разпали огън в Сион който пояде основанията му.
12. Не вярваха земните царе и всички които живееха по вселенната че щеше да влезе неприятел и враг в портите Ерусалимски.